Относно необходимостта да познаваме в детайли лимитиращите процеси в компанията е изписано много. В тази публикация ще се опитам да дам практически съвет как да открием тези „тапи“ (bottlenecks).

Детайлно проследяване и измерване на всяка отделна дейност, е може би най-сигурния метод, но за съжаление има и съществени недостатъци. Проблемът е, че това е едно времеемко начинание, изисква наличие на свободни квалифицирани кадри и дава само локална (силно ограничена) картина.

На база личен опит, считам че най-добри резултати (на ниво компания) се получават при изготвяне на карта на стойностните потоци (Value Stream Mapping). Както се вижда от примера по-долу, картата дава ясна картина за процесните времена, престоите, както и информация за натрупвания на материали и продукция.

Веднъж създадена, картата еднозначно ни насочва към дейностите, които лимитират нашия капацитет.

- Натрупване на материални/стокови наличности преди bottleneck.

- Липса на материални/стокови наличности след bottleneck.

- Увеличено време за изчакване преди запушването в процеса.

- По-дълго процесно време.

На примера ясно се вижда, че първо трябва да се фокусираме върху процес Б (8 часа процесно време и 20 000 наличност преди него), след него ще трябва да се заемем с процес Г и т.н.


Разбира се функциите на Value Stream Mapping не се изчерпват само с намирането на bottleneck в процесите на една компания, но считам това за една доста важна и полезна функционалност.